Sir 13

1 ^a К ойто се до катран допира, ще се очерни, и който с горделив общува, като него ще стане.

2 Не дигай товар по-тежък от силите си, и не общувай с оногова, който е по-силен и по-богат от тебе.

3 Какво общо между гърне и котел? Котелът ще го бутне, и то ще се строши.

4 ^b Богаташът обидил, – и пак той заплашва; сиромахът обиден, – и пак той моли.

5 Ако му си полезен, ще те използува; ако пък осиромашееш, ще те остави.

6 Ако си заможен, ще живее с тебе и ще те изтощи, и сам няма да те съжали.

7 Станеш ли му потребен, – ще те ласкае, ще ти се усмихва и ще ти дава надежда, ще ти говори сладки думи и ще каже: не трябва ли ти нещо?

8 С гощавките си ще те засрами, докле, два-три пъти като те ограби, най-после се подиграе с тебе.

9 След това, като те зърне, ще се отбие от тебе и ще обърне глава, кога те срещне.

10 Внимавай да не бъдеш измамен

11 и да не бъдеш унижен в радостта си.

12 Кога те силен кани, – отбягвай, и той още повече ще те кани.

13 Не се увирай, за да те не отблъсват, и не стой много настрана, за да те не забравят.

14 Не си позволявай да говориш със силния като с равен на тебе, и твърде не вярвай на многото му думи: защото с дългия разговор той ще те изкушава и, уж шегувайки се, ще те изпитва.

15 Немилостив е към себе си онзи, който се не въздържа в думите си; такъв не ще се опази от обиди и окови.

16 Бъди предпазлив и твърде внимателен, защото ходиш с падението си.

17 Чуеш ли това в съня си, не заспивай.

18 През целия си живот обичай Господа и викай към Него за твоето спасение.

19 ^c Всяко животно обича подобното на себе си, и всеки човек – ближния си.

20 Всяка плът се съединява по своя род, и човек се прилепя към подобния си.

21 ^d Общува ли вълк с агне? Тъй и грешник не общува с благочестив.

22 Какъв мир има между хиена и куче? И какъв мир – между богат и сиромах?

23 ^e Лов за лъвовете са дивите осли в пустинята, – тъй и сиромасите са пасбища за богати.

24 Смирението е отвратително за горделивия, – тъй и сиромахът е отвратителен за богатия.

25 Кога богат се разклати, поддържат го приятели; а кога сиромах падне, отблъсват го и приятели.

26 Кога богат изпадне в злочестина, у него има много помощници; глупост каза, – и го оправдаха.

27 Изпадне ли сиромах в злочестина, – ще го и нахокат отгоре; каже ли нещо разумно, – не го и слушат.

28 ^f Заговори богат, – и всички млъкват и възхвалят речта му до облаците;

29 заговори сиромах, – и казват: кой е тоя? и ако се спъне, съвсем ще го повалят.

30 ^g Добро е онова богатство, в което няма грях, и лоша е сиромашията в устата на нечестивия.

31 ^h Сърцето на човека изменя лицето му или на добро, или на лошо.

32 ⁱ Признак на честито сърце е веселото лице, а измислянето притчи е съединено с напрегнато размишление.